Untitled photo

Планината и глупакът

Untitled photo

В първите дни на 2021-ва реших да отида с един отбор по маунтинбайк в Стара планина над Златица - точно над село Църквище, за да поснимам. С оглед на пандемията и въпреки започналото ваксиниране изглежда, че и през новата година няма да стигна до много писти и исках да снимам нещо, което се движи по-бързо от децата, бягащи в хола. Взех фото чантата аз, момчетата се натовариха в буса и аз по тях, та до началото на пътеката. Бяхме се качили на около 1200 м надморска височина. Времето беше прекрасно, а аз си бях глътнал граматиката от невероятната гледка, която се виждаше пред мен. Зачудих се landscape или action фотография съм отишъл да правя.

Landscapes on the fly

Малко по малко започнах да се спускам по пътеката, търсейки кадри. Спускането не представляваше голям проблем. Не след дълго намерих първия потенциално як кадър! Скок! Направихме няколко кадъра, въпреки неоптималната позиция на слънцето в този час и продължихме надолу.

Голяма разлика между снимането на писта и това на маунтинбайк е честотата на преминаване. На пистата постоянно има движение и колите или моторите се стараят да не са твърде скупчени, докато тук всички минават на група и после чакаш, докато всички се качат с буса отново до началото на трасето. След като направихме няколко кадъра на скока и на един добре осветен завой, тръгнах надолу по трасето, за да си търся кадри. Малко по малко стигнах почти до края на пътеката, където беше много скалисто и много отвесно за моите стандарти! Определено ако съм с колело там ще оставя няколко печата, ако не и по-лошо…

Малко след като мина покрай мен, едно от момчетата (което всъщност ме свърза с отбора) спря и каза: “Ние правим още едно спускане и приключваме. Ако искаш слез, качваме те в буса, за да те върнем горе до колата ти и тръгваме.” Аз си помислих: “Разбира се, в бус с шестима непознати без маски, а на всичкото отгоре и аз съм забравил моята. Цялото това нещо отгоре на глобална пандемия. Благодаря, но ще се върна на крак. Пък и щом ще се спуснат, пак ще направя още един кадър някъде.”

The action shots

Boy, was I wrong…

Оказа се, че изкачването не е такава веселба като спускането... Чувам ви!!1!1 И да, знам, че съм идиот! Тихо сега, разказвам нещо! Та, мъча се аз нагоре. Нося си деликатната раница, в която вероятно мога да натоваря дъщеря си, която е на 3 и половина вече… вътре сложил нашия едно тяло D500, теле 70-200 мм, 16-80 мм и един твърд на 35 мм. Познайте дали ползвах телето. Ползвах вятър… Скоро открих, че връщането до колата си е цяло НЕЩО, което аз зловещо съм подценил и залязващото слънце, въпреки че беше много красиво, ме притесняваше, защото все пак съм високо в планината и все пак е втори януари.

На около половината път се обадих на кръстника на децата да му кажа, че той ще ги гледа, ако не се върна. Не оставяй днешната работа за утре, са казали умните хора. Аз не съм умен, затова ги слушам! След като той също разсея всякакви съмнения дали е малоумен като мен с историята как с приятелката му са отишли в Каварна да снимат с дрон и невиждана библейска буря ги е накарала да се молят за спасение в затворен хотел, продължих нагоре.


Photos

The cramps hill

Untitled photo

Малко по-късно след доста активен дебат със себе си реших да звънна на 112, за да споделя какво се случва и да питам за съвет. Бях на кантар със себе си дали е пресилена и преувеличена реакция или е адекватна такава. Няколкостотин метра по-късно може би получих отговор на този въпрос. Получих крампи, каквито никога не съм имал през живота си. Целите ми крака до таза отказаха и се сгънаха навътре като скоби. В това време момчетата с буса се обадиха да кажат, че се качват нагоре и са се отказали от последното спускане, защото вече е станало много тъмно. Аз започнах преговори да дойдат към мен с буса, а след като тази опция беше отхвърлена, предложих някой да дойде с колело, да вземе ключовете от шкодата и да дойде с нея. Уж е 4х4, по-висока… Казаха, че ще звъннат пак като стигнат горе. Затворихме. А! Някой ми звъни! Полицията… „Здравейте, разбрахме за вашата ситуация, пращаме наша патрулна кола да ви прибере. Като видите светлините й се обадете на този номер!” Никога не съм чакал с такова нетърпение да ме приберат в патрулка! Вече бях доста близо до електропровода, който водеше към пътя, когато стана нещо много магическо. Видях диви коне! Беше почти напълно тъмно, но от запад още имаше лека светлина и небето още синееше. Видях конете само като силуети. Бяха много красиви! Същевременно и леко се притесних. Чувал съм, че ритниците от кон са катастрофални за магически моменти. Спират ги на мига! Anyway, продължих аз да катеря нагоре и видях фарове! Синя лампа няма. Значи е буса. После едни светулки тръгнаха към мен. После се оказа, че това са момчетата с фенери в ръце. Намериха ме в тъмницата, взеха чантата, която вече се усещаше като да тежи колкото апартамент и продължихме нагоре. Предложиха ми да ме носят, но егото каза: “Не, мога още!”, на което няколко крачки по-късно краката отвърнаха: “Yes, but also no”. Помолих за помощ и в момента, в който едното момче взе да ми помага, получих крампи в десния прасец. Свлякох се на земята и докато ми казваха какво да правя, за да го отпусна и левия прасец блокира. Веселбата беше пълна. След няколко минути болката отмина и успях да тръгна пак. Още малко и стигнахме колата! YES! Благодарих на всички от сърце и се извиних, че им се наложи да се занимават с моите глупости, но пишман фотограф е и още пишман планинар все пак… Та така започна моята нова година, вашата как е засега?


  • Teodor Todorov

    on January 11, 2021

    Бях там :) Имаш мнооого добри кадри от карането! Виждам че и панорамните си ги бива. За нас, безрасъдните с колелата, ситуацията не звучеще критична. Но за сам човек в гората, на минусови температури... Първоначално си помислих, че калта изсъхва. Оказа се замръснала ха-ха. Намери правилната пътека, това е важното! И определено премина границата на комфорта :D
    Ще се радваме да дойдеш пак на някое каране. Витоша зимата е добре ;)

Powered by SmugMug Owner Log In